ВУАРР ДИПЛОМИРА 105 МАГИСТРИ НА ДИМИТРОВДЕН


В деня на Свети Димитър Солунски Чудотворец преди 21 години е получен първият държавен документ, утвърждаващ създаването на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. По традиция на Димитровден се връчват дипломите на завършилите студенти от ВУАРР. Тази година на този ден се дипломира първият голям випуск магистри от специалностите: „Стопанско управление“, „Финанси и банково дело“, „Счетоводство и одит“, „Икономика и управление на туризма“, „Управление на общините“, „Управление на селските райони“ и „Управление на проекти“. Общият брой на завършващите от седемте магистърски специалности е 105. 51 от тях са с отличен успех. 9 от тях са с успех отличен 6.00. Средният успех на Випуск 2013 е 5,51.

         

„Истинските празници са тези, когато човек получи резултат от дългогодишен труд. Признания за положени усилия. Тези победи осигуряват духовната сила, която е нужна на човек да преодолява песимизма и страха, за да става по-силен.“ – отбеляза проф. д-р инж. Димитър Димитров – ректор на ВУАРР, в академичното си слово пред дипломантите. „ Димитровден е нашият празник. Има два празника, с които особено трябва да се гордеем – Съединението на България и Освобождението от Византия. Специално на Димитровден, великите Петър и Асен обявяват въстанието срещу Византия. Те пренасят иконата на Свети Димитър от Солун,  донасят я във Велико Търново и оповестяват, че светецът вече закриля българите.“
„Магистратурата е висшата степен на висшето образование” – подчерта проф. Димитров. „Обществото на цивилизования свят изпитва дълбоко уважение към нея.  Ние се гордеем с Вашите резултати. Дълбоко сме убедени, че ще успеете в своята реализация, защото всяка година нараства интелектуалното и културното равнище на нашите възпитаници.  Нашият университет обучава над 7500 студенти от страната и чужбина. Дипломирали сме над 17 000 висшисти. Всички те се реализират добре. Ние можем да се похвалим с нулева безработица на своите кадри.”
Ректорът на Висше училище по агробизнеси и развитие на регионите отправи своето послание към дипломантите: „Животът е за смелите. Действайте. Не се колебайте да реализирате проектите си. Нека бъдете като онези, които вървят към своя късмет, а не като онези, които го чакат да дойде. Пожелавам Ви вяра, надежда, любов, предприемчив дух през целия живот, за да печелите състезанието между мозъци в трудната конкурентна среда, за да станете богати, уважавани лидери у нас и в чужбина.”
По традиция в деня на дипломирането на всеки випуск академичното ръководство на ВУАРР  удостоява с почетното звание „ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА” учени и преподаватели, допринесли за развитието на висшето училище. Тази година званието бе присъдено на доц. д-р Гено Пепелянков за значителен принос в развитието на агробизнеса, науката и образованието в България и създаване и утвърждаване на ВУАРР.
По думите му: „Това звание за мен е много високо. През целия си преподавателски живот със се стремял и продължавам да следвам сентенцията, че светът дава път на тези, които знаят на къде отиват. Пример в това отношение е ректорът на ВУАРР проф. Димитров. Той знае, той води всички, които са заедно с него.”
 



БИОГРАФИЯ на доц. д-р Гено Йорданов Пепелянков

Роден е на 12.01.1937 г. в гр. Ветрен, област Пазарджик. Прогимназиално образование придобива във Ветрен, а гимназиално - в Пазарджик. Завършва Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет) в Пловдив през 1964 г. Работи като агроном във Ветрен (1964-1967 г.). След спечелен конкурс за асистент по овощарство във ВСИ-Пловдив работи като асистент, старши асистент, главен асистент (1967-1982 г.) и доцент (1982-1999 г.). Пенсионира се през 1999 г., след което продължава преподавателската си дейност във Висше училище „Земеделски колеж” (сега ВУАРР).
Защитава докторска дисертация, по овощарство през 1976 г. Изследователската му дейност е насочена към изпитване на съвременни подложки и тяхното взаимодействие с присадените сортове в овощен разсадник и овощно насаждение; установяване ефективността на производството на плодове в интензивни и суперинтензивни овощни насаждения при прилагане на съвременни системи на формиране короните на дърветата; проследяване на промените в растежа, плододаването и протичането на някои физиологични процеси при третирани с растежни регулатори овощни дървета. Внимание заслужават проучванията, свързани с разположението на кореновата система на различни по растежна сила подложки, както и въздействието на подложките върху морфологичното диференциране на цветни пъпки при ябълката.
Автор или съавтор е на 62 научни труда, 3 учебника за студенти, 2 учебника за ученици от средните земеделски училища, 2 ръководства за упражнения по овощарство и повече от 60 научнопопулярни статии. Ръководи двама чуждестранни докторанти, успешно защитили дисертации (едната на английски език), както и повече от 60 дипломанти. Многократно е рецензирал дисертационни и хабилитационни трудове на университетски преподаватели и научни сътрудници. През периода на 1981-1984 г. е член на Редакционната колегия на списание „Овощарство”. Сътрудничи на Информационния център към Селскостопанска академия като преводач от английски език на специализирана овощарска литература.
Заема следните ръководни длъжности: заместник-декан (1983-1985 г.) и декан (1987-1991 г.) на Факултета по лозаро-градинарство, заместник-ректор (1996-1999 г.) на ВСИ, както и заместник-ректор (2001-2004 г.) на ВУ „Земеделски колеж” в Пловдив. Като такъв участва в подготовката на редица документи във връзка с усъвършенстване на висшето образование, някои от които са с национално значение. Съучредител е на Кандидатската борса, основана през 1996 г. в София. Многократно участва в Експертни групи, а през периода 2009-2012 г. е член на Постоянната комисия по аграрни науки и ветеринарна медицина към Национална агенция за оценяване и акредитация към МС.
През целия период на своята преподавателска и изследователска дейност оказва активна помощ на селскостопанските предприятия при производството на овощни плодове, като се ръководи от девиза: „Теорията става наука когато се потвърди от практиката”. В съавторство разработва и внедрява в цялата страна, системата на формиране и уплътнено засаждане, наречена свободнорастяща корона при прасковата, за която има авторско свидетелство от Гл. дирекция „Растениевъдство” при Националния аграрно-промишлен съюз (1980 г.).
Въз основа на многогодишната преподавателска, изследователска и внедрителска дейност доц. Г. Пепелянков е удостоен с почетен знак на град Пловдив и Почетен знак на Аграрен университет.