Тритикалето има голям потенциал като нов източник за увеличаване производството на зърно, особено в малко подходящите за традиционните зърнени житни култури райони. Становището е на докторанта от Научния център по земеделие в Средец - Димитринка Крушева, която защити пред научно жури във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите дисертация на тема: „Влияние на някои технологични фактори върху продуктивния потенциал при отглеждане на тритикале при условията на Странджа“.

Тритикалето е изкуствен хибрид между пшеница и ръж, а Крушева се заема за първи път да проучи взаимодействието на основни агротехнически фактори (срок на сеитба, посевна норма и торова норма) на сортовете Вихрен и Рожен при условията на Странджанския регион. Изпитването е изведено в опитното поле на Научен център по земеделие – Средец, като е направена комплексна оценка на влиянието на агротехнически факторите върху добива.



Това дава възможност за оптимизиране на технологиите при отглеждането на тритикале в района на Странджа. Изследването установява, че при двата сорта най-подходяща е сеитба в периода 15-20 октомври.

Тритикалето е най-новата и най-младата в еволюционно отношение едногодишна зърнено-житна култура. При нея, за разлика от другите културни растения, липсват първични центрове на възникване. Тя е първата в историята на земеделието култура, създадена от човека чрез обединяване на хромозомните комплекси на пшеницата и ръжта, и е едно от най-големите постижения на селекцията през ХХ век, пояснява докторантът.

Интересът на Димитринка Крушева към тритикалето е заради високата биологична стойност в сравнение с другите зърнени житни култури.

„Това е култура, която съчетава в себе си редица положителни качества - пригодност за отглеждане на бедни и кисели почви, висок продуктивен потенциал, високо съдържание на протеин и лизин в зърното и устойчивост на гъбни болести“, пояснява Крушева, която е участвала в разработването на научноизследователски проекти, свързани със създаването на високодобивни сортове, селекция и семепроизводство.

Последните години интересът към тази перспективна култура е постоянен – при средните добиви се наблюдава значително нарастване, особено в райони със слабо продуктивни почви.

Резултатите от проведените досега изследвания у нас показват, че българските сортове тритикале успешно могат да заменят пшеницата, ечемика и ръжта в предпланинските части на страната.