Образователна и научна степен

В образователна и научна степен „доктор” могат да се обучават български и чуждестранни граждани.
Обучението в образователна и научна степен „доктор”се:
1. организира за лица, завършили висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър”;
2. провежда в следните форми:
а) редовна − със срок на обучение до три години;
б) задочна − със срок на обучение до четири години;
в) на самостоятелна подготовка − със срок на обучение до пет години;

 
ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ, ПОДБОР И ЗАЧИСЛЯВАНЕ В ДОКТОРАНТУРА
 
Приемът на докторанти в редовна и задочна форма се осъществява чрез конкурс, който се обявява в „Държавен вестник“  и на интернет страницата на ВУАРР.
Конкурсът се провежда не по-рано от един месец след изтичането на срока за подаване на документи;
За обучение в ОНС „Доктор“ могат да кандидатстват лица, които притежават квалификация „Магистър“, със среден успех от дипломата не по-нисък от „Добър“;
Кандидатите за участие в конкурса подават в Сектор „Докторанти“, в срок не по-малък от два месеца след обявлението в „Държавен вестник“, следните документи:
1. Заявление до ректора (по образец);
2. Автобиография;
3. Диплома за завършено висше образование - магистърска степен (с приложението към нея), или нотариално заверено копие от нея;
4. Решение на Академическия съвет на ВУАРР или Удостоверение от Министерството на образованието и науката за призната магистърска степен, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. Списък на публикации, патентни свидетелства и други документи (ако има такива), удостоверяващи научните интереси на кандидата и постижения  в съответната научна област;
6. Документ за платена такса за участие в конкурса за докторанти.

Директорът на департамента, изпраща уведомително писмо с обратна разписка до кандидатите за резултатите от допускането им до участие в конкурса, освен ако те не са уведомени лично срещу подпис.
Най-късно един месец преди датата на първия изпит допуснатите кандидати се уведомяват за датите, часа и мястото на провеждането на изпитите, като уведомителното писмо съдържа и изпитните програми. В същия срок се уведомяват и недопуснатите кандидати с мотивите за недопускането им до конкурса.
Конкурсните изпити включват изпит по специалността и по чужд език, избран от кандидата (английски, френски, немски или руски).
Изпитът по специалността се състои от две части- писмен и устен, с отделни оценки за всяка част. Писменият изпит се провежда анонимно и продължава 4 астрономични часа. До устен изпит се допускат кандидатите, получили оценка от писмения изпит не по-ниска от Мн. добър (4.50). За успешно положили изпита се считат кандидатите, получили средна оценка от писмения и устния изпит не по-ниска от „много добър“ (5.00).
Изпитът по чужд език се провежда до 15 дни след датата на провеждане на изпита по специалността. До изпит по чужд език се допускат само кандидатите, положили успешно изпита по специалността. За успешно положили изпита по чужд език се считат кандидатите получили оценка не по-ниска от „добър“ (4.00).
Оценките от конкурсните изпити се съобщават на кандидатите не по-късно от два дни след датата на провеждането им.
Кандидат-докторантите, положили успешно конкурсните изпити, се класират по оценката от изпита по специалността. При равни оценки от изпита по специалността се взема предвид оценката от изпита по чужд език. При равни оценки от изпита по чужд език в класирането се взема предвид средният успех от дипломата за магистърска степен.
Кандидат-докторанти, положили успешно конкурсните изпити, но некласирани в желаната докторантура могат да бъдат зачислени в неусвоени места по предложение на основните звена.
 

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ЗАЧИСЛЯВАНЕ В ДОКТОРАНТУРА НА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ
 
Лица, завършили чуждестранни висши училища, могат да кандидатстват за докторанти, след като придобитото висше образование им бъде признато по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета с Постановление № 168 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 25 и 79 от 2009 г. и бр. 59 от 2010 г.).
Чуждестранни граждани могат да кандидатстват за докторанти и при условията, и по реда, установен от ВУАРР, за приемане на българските граждани, когато:
1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;
2. имат статут на бежанци;
3. са от българска народност.
За повече информация: Нормативни документи
 

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ЗАЧИСЛЯВАНЕ В ДОКТОРАНТУРА НА САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА

Български и чуждестранни граждани могат да кандидатстват за обучение в докторантура на самостоятелна подготовка срещу заплащане без полагане на конкурсни изпити, при условие че:
1. притежават образователно-квалификационна степен „магистър” със среден успех от дипломата не по-нисък от „добър”;
2. представят и получат одобрение на проект на дисертационен труд.
Кандидатите за докторанти в самостоятелна форма на подготовка подават в Сектор „Докторанти“ следните документи:
1. молба до ректора по образец;
2. автобиография;
3. копие от документа за висше образование − магистърска степен;
4. решение на Експертния съвет на ВУАРР или удостоверение от МОН за при¬зната магистърска степен, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
5. проект на дисертация, представен в два екземпляра на хартиен и един на елек¬тронен носител;
6. списък на публикации, на патенти и други документи (ако има такива), които пред-ставят интересите на кандидата и постиженията му в научната област, за която кандидатства.
В 14-дневен срок от депозирането на документите по предходния член в Сектор „Докторанти“ заместник-ректорът по НИД възлага със заповед обсъждането на проекта на дисертационен труд в съответното първично звено.
Първичното звено, към което е насочен проектът за дисертация, провежда заседание за обсъждането му в срок до два месеца от датата на издаване на заповедта. Обсъждането се провежда в присъствието на кандидата. За обсъждането се подготвят две писмени становища от определени от първичното звено хабилитирани лица или лица с образователна и научна степен „доктор”, заемащи академична длъжност.
Катедрата преценява:
1. актуалността и значимостта на изследвания проблем;
2. качествата на разработката;
3. възможността за окончателното разработване на дисертационния труд;
4. възможността за компетентно научно ръководство.
Положителното решение на звеното включва:
1. предложение за зачисляване в докторантура;
2. работна формулировка на темата на дисертационния труд и научната област;
3. предложение за научен консултант, ако звеното прецени за целесъообразно;
4. предложение за втори научен консултант от друго звено, друго висше училище в страната или чужбина, ако звеното прецени за целесъобразно;
5. Предложение за консултант от практиката, ако звеното преценява за целесъобразно;
6.  предложение за индивидуален учебен план.
При отрицателно становище първичното звено може да вземе решение за:
1. повторно разглеждане на проекта за дисертация след отразяване на направените при обсъждането бележки и препоръки;
2. окончателен отказ без възможност за друго обсъждане.
Ръководителят на звеното в 7-дневен срок след обсъждането прави предложение до декана на факултета, съответно до директора на департамента с копие до зам. ректора по НИД с доклад, в който се посочва решението.
Утвърждаването за зачисляване на докторанта се взема от Академичния съвет въз основа на решение, гласувано от основното звено.
Документите по процедурата се предават в Сектор „Докторанти“ и се прилагат към досието на докторанта. Проектът на дисертация се съхранява в звеното към откритото досие на докторанта.
Въз основа на решение на съвета на основното звено ректорът издава заповед за зачисляване на докторанта. В заповедта се посочват формата на докторантурата, звеното, в което се организира обучението, срокът на обучение, темата на дисертационния труд, научната специалност и научният консултант (и), ако е бил предложен такъв от първичното звено.
При отказ на Академичния съвет за зачисляване в докторантура, той може да вземе решение за:
1. препоръчване на основното звено да гласува повторно след ново обсъждане проекта на дисертация от първичното звено и след отразяване на направените при обсъждането бележки и препоръки от кандидат-докторанта;
2. окончателен отказ, без възможност за друго обсъждане.

За повече информация: Нормативни документи