Словото ни дава път, посока и смисъл
Уважаеми колеги от академичната общност на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, скъпи студенти,
Нека ни е честит този най-съкровен, най-български празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Днес се прекланяме пред епохалното дело на братята Кирил и Методий, на които дължим не само нашата азбука, а и нашето национално самочувствие.
Създаването на славянската писменост е уникален духовен подвиг. Словото ни дава път, посока и смисъл. То е вечно и неподвластно на времето. Да познаваш и съхраняваш българския език, не е въпрос само на образование, а на принадлежност към народ и родина.
Ето защо, няма друг празник, който така силно да ни сплотява и да ни прави горди българи!
Това е ден, в който неминуемо осъзнаваме, че като академична общност сме призвани да следваме мисията на първоучителите и да насищаме с положителна енергия този празник, защото на този ден най-силно усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация и че българската духовност е жива и ще пребъде!
24 май ни изпълва със заслужено национално самочувствие, защото осмисляме колко сме силни със своята древна и богата култура, която събира възхищението на всички европейски народи. Виждаме го и в очите на нашите чуждестранни партньори при посещение в древния ни град - Пловдив.
Най-българският и най-обичаният празник – 24 май – не само ни връща през вековете към делото на Светите братя Кирил и Методий, но е и повод за равносметка – къде сме ние днес?
За 30 години Висше училище по агробизнес и развитие на регионите се утвърди като „духовен храм, в който грижата за студента е на първо място. Храм на любовта към знанието, труда и семейството. Приели сме за наш дълг да учим и вдъхновяваме за достойни дела нашите възпитаници“. Това са думи на основателя и вдъхновителя на ВУАРР – проф. Димитър Димитров, чиито завети следваме и продължаваме да вървим напред!
Към младите хора – нашите студенти, се обръщам с пожелание за много вяра и сила на духа да отстояват българското и да се борят за него! Нека не стихва жаждата ви за знания, защото знанието е това, което винаги гледа в бъдещето! То е съкровище, което следва своя собственик навсякъде!
Уважаеми преподаватели на ВУАРР, използвам повода да ви благодаря за неуморния труд, който полагате, особено през последните няколко трудни за образованието години. За пореден път показахте, че всеотдайно и неотлъчно следвате мисията си да служите на обществото, като образовате младите хора на България. Заслужавате дълбока признателност за усилията и обичта, с които раздавате себе си, за да изградите нашите студенти като достойни и знаещи личности. Благодаря ви за това!
Пожелавам ви да съхраните творческата си енергия, а успехите на нашите студенти да ви дават нови сили и поводи за гордост!
И ми се иска да завърша с думи на поета Иван Ланджев: „Днес празнуваме най-устойчивото нещо около нас и вътре в нас. „Технологиите може и да улесняват, но не осмислят живота. Машините ще се счупят, желязото ще ръждяса. Но същият този език, на който се караме, ще остане и ще ни сдобрява!“
Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Проф. д-р Марияна Иванова - ректор на ВУАРР