Ето какво сподели проф. д-р инж. Никола Добрев от КЦМ-2000 на Първия международен симпозиум „Междууниверситетски мрежи и технологии за кръгова икономика и зелен преход“, който се проведе на 20 май 2024 г. във ВУАРР – Пловдив:

Считам, че връзката между кръговата икономика и науката и практиката е изключително важна. Всъщност, искам да ви разкажа за философията, с която ние подходихме, за да стане действителност кръговата икономика.
За кръгова икономика ние започнахме да говорим все едно, че току що научихме, че има нова планета в Слънчевата система. А всъщност, по един или друг начин, кръговата икономика е съществувала в нашия живот от много време, когато хората са формирали семейната икономика – да не произвеждат много боклуци, да не правят много отпадъци и да използват максимално това, което природата им е дала.



В 1991 г., когато обаче станахме членове на комисията в икономическия комитет на ООН, аз в един от докладите си казах за отпадъците, за преработката на отпадъците и бях критикуван (колегиално критикуван), за това, че думата „отпадъци“ в съвременната икономика не трябва да се употребява. Всеки отпадък е суровина за следваща дейност, трябва да приемем този продукт, за да го доведем до това.
В тази светлина започнахме нашата фирмена политика за мотивиране на нашите специалисти, проектанти и работещите в нашата собствена лаборатория във философията на кръгова икономика и за това, че ние трябва да си изградим едно такова мислене.
Нашата основна суровина идва от земята – вземайки залежите от земята максимално ефективно социално оправдано да изземем тези продукти, които могат да продължат по-нататък да служат на обществото и на хората, а това, което е невъзможно технологично да бъде обработено, да се върне в земята. Щом сме го взели от земята, да го оставим в земята. Да, първата асоциация е, че като сме отворили една шахта или една мина, каквото вземем вземем, другото да го оставим. Въпросът е, че много неща могат да бъдат направени от продуктите, които остават – те са от други технологии, от друг икономически интерес. И тук фактически се сблъскваме с реализацията на кръговата икономика.
Примерно, когато извличаме металите цинк и олово, които в природата са винаги заедно, извличаме попътно и други метали, остава една шлака, която фактически трябва да извадим на депо. Но в много държави тази шлака не се слага на депо, макар тя да е изчистена, с достатъчно цветни метали, а тя се използва в други сфери, на две места – материали за строителство и самото строителство. Години наред ние имахме успех, защото циментовата промишленост използваше шлаката за железен флюс. Последните години обаче икономическите интереси на циментовата промишленост отпаднаха, защото тя получи бонуси за това, че работи с други отпадъци за горене и дефакто при нас проблемът отново възникна.
Къде е проблемът? Проблемът е, че това, което ние решавоме като проблем за кръговата икономика, трябва да се поеми от друго звено, което има друг бизнес, други технологии и ни трябва свързващо звено. И тук именно е мястото на науката. С малко повече „власт“ (в смисъл възможности) тя да наложи технологични решения от металургията в циментовата промишленост. От металургията шлаката може да отиде в един друг продукт, който България не го признава, но ние свободно, дори без пари – само да се освободим, го изпращаме в Турция, която го използва в пътното строителство. Но в България е много по-лесно да къртиш материали от една кариера и да слагаш пълнител на пътя, вместо предлаганото от нас нещо да го вложиш в пътното строителство.
Другият важен проблем е, че повторното използване на един продукт за допълнително извличане на ценни неща от него или за превръщането му в продукт, годен за употреба, изисква промяна на технологиите.
Ще ви дам един пример: ние преработваме изключително много цинков прах от стоманената промишленост – 13 мил. тона цинк има в Европа, натрупан в стоманените прахове. Годишното производство е 14 мил. тона. Ние усвоихме преработката на тези стоманени прахове, но това доведе до много промени в технологиите, за да изчистим примесите, които идват от праховете. Това наложи отново до направим нова оценка на въглеродните емисии, защото засега по-добър редуктор в природата от въглерода няма. Аз много бих желал водородът да стане този редуктор. Представяте ли си да използваш енергия да направиш водород и да го пуснеш в една пещ – той ще се разсее и няма да получиш никаква редукция, а всички материали, които ние обработваме, са на база окиси на силикатна база, а там се иска въглерод, т. е. ние затруднихме производството си, за да намалим производството на въглеродни емисии. И това е въпрос, който трябва да се реши в Европа, защото всички се въздържат да не ги използват, заради санкциите.
КЦМ е фундаментално построен за работа по кръгова икономика. В момента 27% от оловните суровини са от рециклиране. Имаме най-модерната технологична линия за преработка на акумулаторен скраб и за разлика от много други линии в Европа, които решават проблема с оловото с преработка на този скраб, правят един нов проблем, тъй като сярата я превръща в натриев сулфат, което е една късопроводна маса и няма широко приложение. А ние сярата я привеждаме в производството на сярна киселина, която е много важен продукт в редица производства. Сега съотношението е 27% рециклирани и 73% първични, а стремежът ни е до 3-4 години съотношението са стане 45% рециклирани на 55% първични. Развитието в това отношение ще зависи много от политиката в това направление.
Сътрудничеството между университетите, институтите и академиите да стане по-практично, ние да влезем в средите на университетите и науката, за да знаят те за нашите проблеми и да очакваме от тях идеи как да ги разрешим.
Но не трябва да забравяме, че сътрудничеството между отделните отрасли в кръговата икономика трябва да се подобри.
Една единица метална суровина е 3 пъти по-скъпа от 1 единица рециклат. Но плюсовете и минусите трябва да се преценяват за всеки случай по отделно. Независимо, че много неща са направени във връзката между науката и бизнеса, има много какво още да се направи там, има още много бели петна. И да не забравяме началното образование – това, с което израстват децата по отношение на природата.
КЦМ е водещо предприятие в България, а смея да твърдя, и в Европа по отношение на кръговата икономика, и не напразно много от европейските организации, в които сме активни участници, провеждат тук мероприятия, за да покажат на другите фирми от Европа и света какво е нужно в тази насока.

Повече за събитието