Днес, четири години след смъртта на професор Димитър Димитров, ВУАРР отдава почит на неговото дело и неизмерим принос към академичната общност, литературата и науката. Проф. Димитров бе преподавател, учен, поет и човек с дълбок хуманистичен поглед към света. Неговото наследство живее в научните му трудове, преподавателската му работа и вдъхновяващата му поезия.
 
През годините той не само обогати знанията на студентите си, но и остави следа в сърцата на всички, които имаха честта да го познават. Неговият стихотворен свят, изпълнен с дълбоки размисли за живота, смъртта и вечността, докосваше душите на многобройни читатели. Професорът вярваше, че изкуството и науката са свързани и че човек може да открие дълбок смисъл не само в данни и факти, но и в словото.
 
И неговият стих „Аз няма да съм спомен заличен“ най-точно предрича и определя мястото му в сърцата на всички, които го познаваха, с посланието за неизчезващото значение на нашето присъствие в света. Проф. Димитров остана жив в сърцата на всички, които се докоснаха до неговия дух и интелект.
 
Днес си спомняме за него с благодарност и уважение. Неговото наследство остава не само в научните трудове и книгите, които остави, но и в ценностите, които предаваше на студентите и колегите си. Няма да го забравим, защото неговото име и дело са вечни.



Поклон, професоре!