Доц. Александър Давчев: Бизнесът трябва да положи големи усилия да „спечели” доверието на потребителите отново


Доц. д-р Александър Давчев е преподавател в катедра „Регионално развитие и туризъм” на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Член е на Съюза на учените, участва в образователни програми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и програма „Еразъм+”, както и в научноизследователски проекти на ВУАРР. Има 15-годишен административен опит в Национална стокова борса.
 
 
- Доц. Давчев, туристическият сектор е поставен пред изключително сериозно изпитание заради разпространението на коронавируса по всички краища на планетата, в това число и България. У нас този отрасъл от икономиката е сериозно развит, хотелиерите масово излизат с призиви към държавата за помощ. Какъв е вашият поглед – как ще се спаси браншът?

- За съжаление доста се отдалечава моментът, когато ще можем да погледнем отново на туризма през розови очила. Намираме се в началото на криза с неизвестни продължителност, обхват и дълбочина, а хипотетичните щети от нея все още са неизмерими. Да, когато говорим за човешки живот, би следвало да оставим цифрите и икономиката на заден план, но от своя страна пък сектор туризъм в България е стратегически и изхранва хиляди семейства, които вероятно ще са здрави, но едва ще свързват двата края. Смятам, че спасяването на бранша е функция от продължителността от рестриктивните мерки. Колкото по-дълго останем в изолация, толкова по-трудно после ще възстановим щетите.
Мисля си, че след края на ограниченията, предоставянето на ваучери за покупка на туристически продукти и услуги на стойност около 50-70 лева на човек от държавата на заетите лица би имало силно положителен ефект върху сектора. За това обаче, при 2,2 млн. заети, биха били нужни 100-150 млн. лева – сума, която не е лесна за осигуряване.
 
- Автор сте на изследване, свързано с особеностите на пазара на труда, пречупено през призмата на туристическата индустрия и взаимоотношенията в бизнес организациите. Доста хотелиери и ресторантьори бяха принудени да освободят персонала си, как ще успеят да рестартират своята дейност? Знаем, че готови кадри трудно се намират.
 

- Безспорен факт. Пак казвам - всичко е свързано. Ако се либерализират нещата и рестрикциите отпаднат до края на май-юни, вероятно икономиката ще се събуди и хората ще се върнат на работа. Едва ли обаче веднага след това засегнатите отрасли ще си позволят да пуснат своите служители в отпуск с цел туризъм. Друг е въпросът дали българинът ще има финансова възможност да отдели средства за скъпо струващо туристическо пътуване или ще предпочете да прибере т.нар „бели пари за черни дни”. Един от най-лошите ефекти от това прекомерно сплашване с COVID-19 би бил ако наистина се „изплашим”. Тогава човек започва да размишлява в авариен режим и рязко увеличава склонността си към спестяване. Все пак за рестарт може да се говори след точна яснота кога забраните ще отпаднат, тъй като той би следвало да се предшества от планирането, а то работи добре само и единствено в конкретика – не по принцип.
 
- Вие ръководихте научен проект, свързан с управлението на продажбите в туристическата индустрия. Какъв е вашият експертен съвет, на какво да заложи браншът, кой би бил успешният модел за справяне?
 
- Ние и преди кризата изпитвахме сериозни трудности както с обезпечаването на сектора с квалифицирана работна ръка, така и със спазването на релацията цена-качество. Сега ситуацията ще стане още по-сложна. Въпрос на морал, ангажираност и себеосъзнаване от страна на работници и работодатели е единственият вариант за изход от създалата се ситуация. Оттам вече има достатъчно разписани ефективни способи за насърчаване на продажбите, които мениджмънтът може да използва с оглед оптимизиране на приходите. Все пак акцентите би следвало да са свързани с редукция в цените, безкомпромисност в качеството, гаранции за спазване на висока хигиена и пр. Лошото е, че вирусът няма да си иде с края на извънредното положени и за да можем изобщо да говорим за продажби в туристическия сектор, бизнесът трябва да положи големи усилия да „спечели” доверието на потребителите отново. Водещ момент би следвало да бъде фокусът върху създаването на условия за безопасно практикуване на отдих. За това е нужно силно отговорно поведение от страна на бизнеса. След това вероятно ще се намерят и достатъчно клиенти. Хората отдавна са зажаднели за природа и спокойствие.
 
- Чуха се идеи за превръщането на малки хотели в места за изолация.
 
- За мен това би било сериозна грешка. А Вие после бихте ли искала да отседнете на почивка с децата си на „място, което се е ползвало за изолатор от смъртоносен вирус” – аз, не.
 
- Гърция обмисля „здравен паспорт” за желаещите да летуват там този сезон. Адекватна ли би била подобна мярка и в нашите условия?
 
- Честно казано, малко съм скептичен по този въпрос. Доколкото съм запознат, най достоверният е т.нар PCR тест, който обаче струва около 100 лева в момента или едно четиричленно семейство трябва да планира плюс 400 лева в бюджета си, а след това изникват и въпросите: доколко пък ще бъде достоверно изследването; дали не е манипулиран тестът; не е ли възможно да се заразим и след изследването. За мен такава мярка би разколебала много хора и би имала негативен ефект. Така или иначе туризъм и рестрикции трудно вървят ръка за ръка.
 
- Прогнозите са за спад от 500 млрд. долара за туризма в международен мащаб. Пандемията спира тенденцията за чуждестранни туристи по света, още повече, че много държави са въвели частично или пълно ограничение на пътуванията, които не е ясно кога ще паднат.
 

- Ето повод за създаването на една нова инициатива, в която вярвам, че ВУАРР активно ще се включи – „Българино, подкрепи БГ туризма”… Що се отнася до чуждестранните туристи у нас – вероятно ако заболеваемостта тук остане така ниска, а при нашите съседи Турция и Гърция нещата не започнат рязко да се подобряват, това би изиграло някаква положителна роля, особено при посрещането на гости от Румъния, както и традиционните ни гости по летните курорти – германци, англичани, руснаци и т.н. Честно казано обаче, аз лично не вярвам, че хората скоро ще се решат масово да предприемат задгранични пътувания.