С публична защита на дисертационен труд на тема „Финансови аспекти при трансфер и унаследяване на семеен бизнес“ ас. инж. Велизар Петров придоби образователна и научна степен „доктор“ в научна специалност „Финанси и банково дело“, професионално направление „Икономика“ във ВУАРР на 18.12.2025 г. Членовете на научното жури дадоха висока оценка за представеното научно изследване.

Дисертационният труд на ас. Петров изследва специфичните аспекти на трансфера и унаследяването в семейните фирми, като анализира факторите, които влияят върху успешното предаване на собственост и управленски контрол между поколенията. Анализът се основава на теоретични модели и емпирични данни, с цел да се идентифицират добри практики, рискове и възможности за устойчиво развитие на семейните предприятия в контекста на съвременната икономическа среда.

Актуалността на темата е обусловена от съвпадението на няколко взаимосвързани процеса:
Първо, значителна част от семейните предприятия в България и Европейския съюз се намират в етап на междугенерационен преход, при който основателите от поколението на бейби бумърите се оттеглят от активното управление, предавайки не само лидерски функции, но и стратегическа отговорност.
Второ, съвременната икономическа среда се характеризира с висока степен на несигурност, засилени регулаторни изисквания и необходимост от адаптация към принципите на устойчиво развитие, включително екологична и социална отчетност.
Трето, в българския контекст се наблюдава липса на институционализирани механизми за консултиране и подкрепа при финансовото унаследяване, което създава празнина в предприемаческата инфраструктура и затруднява устойчивото развитие на семейните предприятия.
В този контекст темата придобива не само теоретична релевантност, но и висока практическа значимост за икономическата стабилност, междугенерационната приемственост и дългосрочната конкурентоспособност на семейните бизнеси, посочва авторът.

Целта на дисертационния труд е да се разработи интегрирана, доказателствено обоснована рамка за финансовите аспекти на трансфера и унаследяването на семейния бизнес в България, която да съчетава теоретични модели, оценъчни и финансови инструменти, емпирична валидaция и приложими препоръки за фирмите и политиките.
Обект на изследване са трансформационните процеси, свързани с прехода на собствеността и управлението в рамките на семейните предприятия, разглеждани в контекста на българската и европейската икономическа среда. Особен акцент се поставя върху характеристиките на интергенерационния трансфер и влиянието му върху устойчивостта и конкурентоспособността на семейния бизнес.

Предметът на изследването обхваща финансовите аспекти, механизми и инструменти, чрез които може да бъде подпомогнат процесът на трансфер и приемственост, с акцент върху готовността за трансфер и устойчивост и оптимизация на съпътстващите финансови решения. По-специално внимание се обръща на IRM (Index of Readiness for Mobility / Индекс за готовност за мобилност) като индикатор за ликвидност и трансферна готовност.

Разработката се основава на аналитичната база на международния проект „Succession and Transfer of Business in Regions – STOB Regions“ на Агенция за регионално развитие с бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия – Пловдив

В рамките на INVEST European University Alliance, ас. Петров доразвива темата в регионална „жива лаборатория“ на алианса, като е разработена Регионална платформа за трансфер на бизнес. Тя е логично продължение на усилията, положени в рамките на проект STOB regions, като се надгражда натрупания опит и се разширява обхватът на подкрепяните бизнеси и инициативи.



Резултатите показват, че успешната приемственост не е моментен акт на прехвърляне, а процес от взаимно обвързани решения, при който изборите по финансиране, правна форма и данъчно третиране са координирани във времето и подкрепени от управленски практики, които адресират ликвидността, контрола и мотивацията на ключовите заинтересовани страни.
По отношение на финансирането, изследването показва, че най-устойчиви са трансферите, при които се конструира многослоен капиталов „микс“, комбиниращ собствено участие, банков старши дълг, субординирани инструменти (мецанин), финансиране и, където е необходимо, ограничено миноритарно дялово участие.
От гледна точка на управлението и човешкия капитал, изследването потвърждава, че приемствеността не се изчерпва с прехвърлянето на права; тя изисква план за знание и култура.
Съществен резултат от дисертационната работа е разработването на интегрирана концептуална рамка за проектиране и изпълнение на трансфер на семеен бизнес.
Трудът надгражда теорията с интегриран модел, съобразен със спецификата на семейните предприятия, и едновременно с това предлага практическа пътека за реализация, която е чувствителна към ограниченията и възможностите на реалната среда.
Накрая, генералната теза, утвърдена от изследването, е, че приемствеността в семейния бизнес е постижима и икономически рационална, когато се планира и изпълнява като координирана последователност от финансови, правни и управленски решения, а не като единичен юридически акт. Вниманието към ликвидността и паричния цикъл, подравняването на стимули чрез прозрачни метрики и договорни механизми, и интегрирането на данъчните съображения в основния дизайн създават структура, която може да понесе неизбежната несигурност в средата и да трансформира прехода в източник на устойчивост и растеж. Това е съществено послание към всички участници в процеса – от собствениците и наследниците до кредиторите, инвеститорите и публичните институции – и едновременно практическа покана към действие: да се мисли за трансфера стратегически, интегрирано и навреме.
Успешното унаследяване и трансфер на семеен бизнес е деликатен баланс между стойност и време, между контрол и ликвидност, между семейна идентичност и пазарна дисциплина.
Тази дисертация показва, че когато финансовата архитектура – източници на капитал, договорна структура и данъчно планиране – се проектира интегрирано и се управлява с внимание към паричните цикли и човешкия капитал, вероятността за съхраняване и умножаване на стойността се увеличава осезаемо. Практическите препоръки и рамките, развити тук, дават на собственици, наследници и финансиращи партньори работещи инструменти за вземане на информирани решения. А на политиките – посока към среда, в която приемствеността не е случайност, а очакван резултат от добре подготвен процес.
Бизнес приемствеността в България се нуждае от ясно структурирана екосистема – с финансови инструменти, консултантска подкрепа, образователни инициативи и институционално признание на семейния бизнес.

В резултат от активното участие на ас. Петров, в рамките на процеса по разработване на „Националната стратегия за малки и средни предприятия“ (Ministry of Economy and Industry, 2021) за периода 2021–2027 г., е постигнато значимо институционално признание: включването на „семейните фирми“ като самостоятелна и обособена категория в стратегическия документ. Това представлява важна стъпка към формулирането на политики, съобразени със специфичните характеристики, предизвикателства и нужди на фамилните предприятия в България.
Допълнително, в резултат от транснационалния обмен на добри практики и аналитични подходи в рамките на проекта STOB Regions, в стратегическия документ са интегрирани конкретни мерки, насочени към:
• Създаване на специфични инструменти за подпомагане на семейния бизнес, включително в контекста на трансфер и унаследяване;
• Разработване на финансови и консултантски механизми, насочени към подкрепа на организации, които улесняват процесите на приемственост;
• Формиране на институционална рамка, която признава трансфера и унаследяването като стратегически процеси, свързани с устойчивостта на предприемачеството.
Тези резултати демонстрират пряката връзка между научната дейност и реалното въздействие върху публичните политики, като същевременно подчертават значението на международното сътрудничество за развитието на национални стратегически документи. (Източник: автореферат към дисертационния труд)