На 6.03.2015 г. в рамките на АГРА‘ 2015 в Зала България на Конгресния център на Международен панаир - Пловдив Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) организира и проведе конференция на тема: „Биологично земеделие. Устойчиви инвестиции– добри практики и добавена стойност“. Конференцията е част от инициативите, които висшето училище организира в Деня на биологичното земеделие в рамките на Международната селскостопанска изложба АГРА‘2015 съвместно с Международен панаир – Пловдив и Фондация за биологично земеделие „БИОСЕЛЕНА“. Сред официалните гости бяха арх. Илко Николов - Председател на Общински съвет, Пловдив и доц. д-р Иван Соколов - Преседател на Борда на Директорите на Международен панаир, Пловдив.

Инициативата за организиране на Ден на биологичното земеделие, зародила се през 2009 г. събира учени, изследователи, експерти и преподаватели, земеделски производители и предприемачи.През 2013 г. ВУАРР обяви учредяването на награда за принос в развитието на биоземеделието – лауреат „БИОФАКТОР“. Наградата беше учредена в памет на проф. Георги Сенгалевич – инициатор и пръв организатор на Деня на биологичното земеделие. ВУАРР отдели средства, за да направи филм за него. През 2014 г. с наградата беше удостоен проф. дсн Стойчо Каров.

В своето обръщение към участниците проф. д-р инж. Димитър Димитров – Ректор на ВУАРР заяви: „Дълбоко уважаеми от мен и всички нас, проф. Каров, не мога да не се поклоня пред този човек в началото, защото той е учител на всички нас, той постави първите камъни във фундамента на българското биоземеделие. Със своя силен характер, със своята ерудиция и авторитет, той вървеше напред и осигуряваше пътеката, по която тръгвахме всички ние след него. Тук има и още колеги като него и някой ден историята ще оцени всичко това, бъдните поколения ще го направят… Уважаеми гости, колеги и участници в биоконференцията, за мен е чест, удоволствие и привилегия да ви приветствам, да Ви благодаря, заради Вашата страст, Вашия възглед, ерудиция, защото всички наши изследвания през годините показаха, че ако някой се заеме с биоземеделие, с биоживотновъдство, с биохрани, той преди всичко трябва да има високата култура и високия възглед да започне тази дейност. Тук случайни фермери няма. Тези хора дълбоко в себе си са се убедили, че няма да гонят високата печалба, а ще насочат своите усилия за създаването на биохрани, за осигуряването на бъдните поколения. Всички ние тук сме футуристични хора, хора на бъдещето, защото сме по-различни. А сме по-различни, защото гледаме най-далече в бъдещето. Както казват древните римляни „умението да ръководиш, е умението да предвиждаш“. Колкото по-добре предвиждаме напред, толкова по-добре ще управляваме днешните процеси. Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите със своята 23 годишна история се ангажира да подкрепи с всички свои ресурси една мисия за развитие на еко и био агробизнес. Всяка година нашето биосемейство нараства и ние го виждаме. Нарастват и териториите, които се заемат с биохрани.“




Тазгодишната награда за биоземеделие ЛАУРЕАТ „Био ФАКТОР“ за 2015 г. беше връчена от проф. Димитров на д-р Стоилко Апостолов - Управител на Фондация за биоземеделие „Биоселена“ - за цялостен принос в развитието на биологичното земеделие в България.

В конференцията се включиха представители на Министерство на земеделието и храните. Нели Вълева и Илонка Александрова от Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ говориха за състоянието на биологичното производство в България. 

Екипът на „Биоселена“ представи проект „Енергийната ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“. Акцентът в него е внедряването на слънчеви колектори във фермите с цел увеличаване на енергийната ефективност в производството на биопродукти и намаляване до 50% разходите за това. В представянето на проекта взеха участие Йохан Елингстен, председател на най-старата норвежка Асоциация за биоземеделие и проф. д-р Радослав Славов – Декан на Агрономическия факултет на Тракийския университет - партньори на „Биоселена“ в изпълнението на проекта.

На конференцията бяха представени и други интересни теми и добри практики в биоземеделието. Гл. ас.д-р. Светла Стоева и гл.ас.д-р Дона Пикард от СУ „Св. Кл. Охридски“ споделиха примери за биопредприемачество, а ас. Иванка Шопова от ВУАРРпредстави добри практики на ВУАРР за изграждане на капацитет на устойчиво развитие. Анна Маринова от Биостопанство „Русенски Лом – с. Писанец“ представи своето стопанство за биологично производство на арония. Доц. д-р Соня Иванова от Земеделски институт – Шумен говори за формирането на Европейските регулации в областта на биологичното земеделие.

Тазгодишното издание на Деня на биологичното земеделие, в рамките на който се проведе тази конференция се включи и Алумни клубът на ВУАРР. В програмата взеха участие възпитаници на ВУАРР – Йордан Йорданов, Мариан Пашев и Валентина Григорова, които споделиха своя опит и добри практики в областта на биоземеделието.

Участието на Архимандрит Антим - Протосингел на  Видинската митрополия и д-р Христо Христозов от Гражданския институт въодушевиха присъстващите с разказа си за „Манастирските тайни“ на Клисурския манастир при производството на бионапитки на винена основа от малина, капина, вишна и слива, и различни сладка от горски плодове. Манастирът не само е възродил и  разработил местните средновековни рецепти, но е успял да създаде успешно своя марка продукти, които да сертифицира като биопроизводство. Участниците в конференцията имаха възможност да опитат от тяхните продукти, както и от биосоковете от арония в комбинация с ябълка и грозде, произведени на опитното поле на ВУАРР. Конференцията завърши с  участието на Сдружението за биологично пчеларство. Димо Димов засегна темата за качеството на биомеда чрез директните продажби. Интерес предизвика експериментът, в който част от участниците се включиха като дегустатори, опитвайки мед от  акация, събиран в различна околна среда (в близост до клен, глог, кориандър, липа, рапица).

В заключение Ректорът на ВУАРР, проф. д-р инж. Димитров подчерта:„България все повече трябва да се прочува със своите биохрани. Няма друга държава, територия, природа с всички Божии дадености, на която толкова да и подхожда тази хранителна ниша. ВУАРР ще продължи да стимулира дълбоко убедено и все така страстно, да поощрява всички, които искат да работят за екологично чистите храни. По този начин ние разбираме, че се грижим за доброто здраве на нашите деца, на нашите внуци, правнуци и на всички генерации след нас.“