„Да плачем или да се смеем? Най-добре е да живеем. Ако живеем истински, пълноценно, има време, както е казано в Библията, за всичко – и да плачем, и да се смеем.“  С тези думи големият български писател и сценарист Георги Мишев започна срещата си със студенти и преподаватели от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/ в Пловдив. Той бе гост на учебното заведение вчера по случай Световния ден на книгата и авторското право и по покана на ректора проф. д-р инж. Димитър Димитров и клуб „Приятели на ВУАРР“. Темата на срещата бе „Да се смеем или да плачем“.
Пред аудиторията писателят сподели своите виждания и натрупана мъдрост за живота и нещата от нашето съвремие. „Грандиозните и велики планове трябва да се изоставят. Човек трябва да прави малки неща, но да прави нещо. Най-доброто и най-чистото си остава - ти, сам да изградиш съдбата си и собствения си път на развитие“, обърна се към младите хора в аудиторията той.

Според него българинът страда от някаква суета – да го забележат, да говорят за него. Човешка черта е, суетата движи света, но ние не умеем много да се самоконтролираме вероятно и това идва от известна ниската степен на цивилизованост на цялото ни общество. По думите му това, което ни липсва, са поне стотина години в развитието ни като нация. Сега се мъчим да ги наваксаме, като механически бързаме да се изравняваме с онова общество, което е минало много напред. Сега то се намира в така нареченото консумативно общество, макар че то вече преодолява тази фаза. Но тя дойде при нас и ние сега нямаме достатъчно условия, но бързаме да сме големи консуматори на всичко.

С болка писателят говори за голямата неграмотност и полуграмотност сред младите хора и за несериозното отношение на политиците ни към този проблем. За административните пречки и неразбирането ролята на предприемачеството. „При едно свободно, пазарно стопанство предприемачът е локомотивът, той е човекът, от когото зависи стандарта ни. Това трябва да разберат политиците и да отстъпят водеща си роля на предприемача. Той трябва да бъде водещият, а не чиновникът. У нас, за съжаление, през тези 25 години – през така наречения преход, чиновникът взе властта. Той управлява. И заради тези пусти комисионни той съсипа българското производство и това трябва да се изкорени по някакъв начин“, каза Георги Мишев.
Според него нивото на възприемане на изкуствата е слязло много ниско. Сега филмите се правят за тийнейджърите и това е в цял свят, но това се отрази на едно изкуство като киното. „Всичко стана екшъни и те правени еднакви като по готварска рецепта“, посочи писателят.

„Аз се радвам, че вие тук се занимавате с нещо много конкретно в този живот и много нужно на България. Отдавна съм си мислил, че опитът на българина като земеделец, като човек, който знае тайните на земята, трябва да получи някакво развитие и да има бъдеще. Специално за вашето Висше училище аз не губя надежда, защото вие сте най-близо до земята, до земеделския труд, до това, което има бъдеще. Тук е бъдещето на България“, каза още Георги Мишев.
Ректорът проф. д-р инж. Димитър Димитров нарече Георги Мишев велик българин и голям приятел на Висшето училище и изрази към него дълбока благодарност за отделеното време и усилия да гостува на  ВУАРР.

Георги Мишев е автор на книгите: “Осъмски разкази“, „Адамити“, “Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, автобиографичната книга „Мир на страха ни“ и др. По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Дами канят“, „Самодивско хоро“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ и др. Носител е на многобройни престижни награди, сред които е Голямата награда за литература на Софийския университет /2006 г./.

 
 

Писателят Георги Мишев със студенти и преподаватели на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/