Недялко Йорданов: Първата ми любов ме направи поет

Големият поет гостува на ВУАРР

„Гледам на света с 16 годишни очи. Никой не ми вярва. Любовта на 16 е наивна, време – романтично. Именно тя ме направи поет. Никога вече не намерих такава любов“. С тази емоционална изповед за любовта се обърна Недялко Йорданов към студентите от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, където днес писателят бе специален гост. Поезията, възрастта и вдъхновението от идните поколения бяха темите, които привлякоха десетки млади хора да задават въпроси на вдъхновяващия автор. „Дойдох да поздравя големия поет, големия човек! На вас пожелавам да се срещате по-често с хора като Недялко и поезията“, каза пловдивската писателка Божана Апостолова, която поднесе специалните си адмирации към поета.

„Обичам те“, „Тинейджърска песен“, „Трябва да се влюбим“, „Любовно признание“ и още много от най-съкровените и романтични песни и стихове докоснаха публиката в препълнената зала. Първата песен на Йорданов „Някога, някога“ бе изпълнена на живо от Ректора проф.д-р Димитър Димитров и самия автор.




Според теорията за възникване на любовта преди 1 млн. години пред пещерата на жената кацнал корабът на извънземния човек. Така възникнала любовта. После дошли и любовните признания и формулата – как да се обясниш в любов. „Важно е да се влюбиш – все едно къде, все едно в кого, все едно как“, сподели още в своята изповед Недялко Йорданов. „Когато станах на 33, казах си – То свърши! Когато станах на 50, казах си – наистина вече свърши! Когато станах на 60, казах си – сега всичко започва! На 70 – достигнеш ли върха продължаваш нагоре!“. С този апел към поколенията писателят разказа за вдъхновението от своите внуци и смисъла да живееш за и със поколенията.