Представители на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите посетиха „столицата на лютеницата“ за Осмото издание на Фестивала на чушките и доматите, традиционните храни и занаяти Куртово Конаре Фест – уникално по рода си събитие за популяризиране и насърчаване на местното производство, предлагащо и богата културна програма.

Забележителна е активната дейност на Народно читалище “Любен Каравелов – 1897” в организиране на фестивала и дейностите по запазване и поддържане на местни сортове и храни чрез обединяване на земеделските производители в една обща кауза – инициатива за получаване на отличителен знак за качество в ЕС.

Куртовският розов домат, куртовската капия, прасковката-куртовка и куртовката-ябълка са сред местните продукти, имащи потенциал да отговорят на най-високите изисквания за качество и най-изтънчени вкусове, като осигурят стабилни доходи за местното население и екологично развитие на региона.

Куртово Конаре е известно с първата фабрика за червен пипер, първите фъстъци, вкусната лютеница и др., поддържани от хората тук благодарение на търсенето от страна на търговците на местни сортове, изискващи много труд и даващи ниски добиви, но с добри вкусови и хранителни качества и по-висока цена.

Местните земеделски производители са успели да се обединят около идеята на движението Slow food - “добра, чиста и справедлива храна“, а сред тях е и курсистката на ВУАРР Даниела Иванова – първият носител на отличието „Царица на лютеницата“ на фестивала, завършила висше образование, но решила да се върне „на село“ - в „столицата на лютеницата“, за да осигури здравословен живот на своите деца.

“Ако си бледен и вечно уморен, хапвай си лютеничка всеки ден“, „Ако сърцето от любов кърви, лютеничка на филийка си намажи“, „В лютеници и туршии най-добри сме ние“, „Засега на земното кълбо от куртовската лютеница няма по-добро“, „Много дълго трябва да се учиш лютеница как да получиш“, бяха сред собственоръчно изработените рекламни банери за това, което „се готви цял ден, а се изяжда за минута“.

„Доматите не растат в щайги” – дискусията, модерирана от Емилия Шушарова – председател на местния президиум, в която взеха активно участие представители на ВУАРР-Пловдив, обедини представители на Slow food – България, Министерство на земеделието и храните, местната общност, неправителствени организации от Пловдив и научните среди около становището, че трябва да има коопериране за насърчаване на производството на местни продукти с уникални качества и висок икономически потенциал.

Доц. Десислава Димитрова от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, представител на движението Slow food в България, подчерта значението на създаване на подобни общности, които да практикуват и съхраняват знанията за местните храни. Тя с гордост заяви, че само преди броени дни благодарение на съвместните усилия българският розов домат е получил „международна Брюкселска слава“ в рамките на кампанията „Да съхраним българския вкус“ и предстои следващо успешно представяне на местните продукти на Terra Madre в Торино, Италия следващата седмица.



Земеделските производители Златка Дойчевска и Нели Кръстева споделиха най-тежките проблеми, свързани с трудоемкото производство на плодове и зеленчуци, борбата с промените в климата, борбата с болести и вредители, кражбите, индустриализацията и др., като заявиха, че въпреки всичко това продължават и не се отказват да произвеждат „сладкия домат“ и капията, дори в условията на нелоялна конкуренция, в която се намират, и да търсят сигурни пазари за реализиране на произведеното. Те подчертаха голямото значение на фестивала за рекламиране на местните сортове и продукти, увеличаване на информираността на потребителите и продажбите.

Представителите на МЗХ изтъкнаха колко са важни подобни производства и предлагането на отлично качество, като представиха възможностите за кандидатстване за вписване в Европейския регистър на защитените географски означения и готовността за подкрепа на такива инициативи.

Доц. Петкова и доц. Ганева от Института за зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив споделиха ценен опит от своята работа в запазване и поддържане на местни сортове, като подчертаха значението на семепроизводството и изразиха готовност за сътрудничество в поетата инициатива. Доц. Петкова представи и работата си като хоноруван преподавател във ВУАРР-Пловдив и открои основни недостатъци в изпълнението на ПРСР. Отправен бе и апел към МЗХ за справедливо подпомагане на малките производства и излизане от „капана на субсидиите“.

Висше училище по агробизнес и развитие на регионите се присъедини към дискусията с предложение за засилване на сътрудничеството между академичните среди и местната общност по отношение на проучване, запазване и защита на традиционни технологии и местни рецепти, носещи висока добавена стойност в земеделското производство.

Дискусията продължи в неформална обстановка с представители на пловдивския конвивиум и на асоциацията на Slow food в България около необходимостта от представяне на добри практики и споделяне на опит сред студентите за популяризиране на здравословния начин на живот, насърчаване на търсенето и предлагането на местни храни, предприемачеството и регионалната икономика. Обсъдени бяха възможностите за подготовка на проекти за изграждане на капацитет и за научни изследвания, касаещи производства и бизнес модели за устойчиво развитие на селските райони.