С рекордно висок успех – Отличен 5.74, завършва тазгодишният випуск магистри на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. На тържествена церемония навръх Димитровден 141 студенти, 86 от които отличници, получиха дипломите си заедно с европейско дипломно приложение. Пълните отличници бяха удостоени от ректора проф. Димитър Димитров със специални грамоти, значки и медали.

„Не знам да има друго висше училище с толкова отговорни и можещи млади хора. Всеки работодател ще се гордее с вас. Искам да вярвате във вашата кариера. Инвестирайте в себе си и не спирайте да учите. Животът е за смелите. Бъдете победители в конкурентната среда. Правете всичко с вдъхновение“, обърна се ректорът към абсолвентите.
Той се върна в годините назад, за да припомни, че преди 26 години, именно на 26 октомври, се е получило решението на МС за учредяване на висшето училище. Оттогава Св. Димитър става и патрон на ВУАРР. Ректорът направи заявка, че висшето училище ще продължи да се развива, привличайки чуждестранни преподаватели и студенти, въвеждайки обучение на английски и на руски език.



Приветствие към дипломантите отправи и кметът на район „Северен“ инж. Ральо Ралев, който е хоноруван преподавател във ВУАРР.

По традиция магистрите положиха Галилеевата клетва, произнесена най-напред от отличничката от специалност „Финанси и банково дело“ Валентина Личева.

Честта да поднесе приветствие от името на завършващите се падна на Весела Манолова от магистърска програма „Мениджмънт на човешките ресурси“, която завършва с пълно отличие. Ето и текстът на нейното слово:



Уважаеми г-н Ректор,
Уважаеми преподаватели,
Скъпи гости, колеги и приятели!
“Образованието на човека не завършва до последния му ден” — думите са на генерал Робърт Лий - най-изтъкнатият генерал на силите на Конфедерацията в Американската гражданска война. Сигурно се питате защо започвам с тези думи? Защо не говоря за един край и едно ново начало, пътят към живота след университета? Защо не казвам думите, които сме свикнали да чуваме на такива събития и така дълбоко вкоренени в съзнанието на всеки, който прекрачва прага на образователна институция - думи за подготовката за истинския живот, думи за уроците на съдбата? Защото не вярвам в тях. Защото за мен образованието е процес за цял живот, това е битка, в която не всеки е готов да влезе. Битка, в която думите на един велик пълководец блестят като звезди в ясна нощ.
“Образованието на човека не завършва до последния му ден”. Виждаме как през последните години мнозина избират по-лесния път, далеч от просвещението, защото е просто по-….лесно. Не, ще ви кажа какво е по-лесно - да се управляват и манипулират непросветените. Ето защо съм горда и щастлива, че с всички вас тук избрахме трудния път - този, който ни учи всеки ден, който ни калява с трудностите и мачка с тежестта си, но толкова истински, смислен и жизнеутвърждаващ, че вкусвайки веднъж от него, няма връщане към обикновеното съществуване. Ние избрахме да бъдем хора, личности, деятели, склуптори на съвремието и да оставим ясен отпечатък върху историята на България, а защо не и на света? Ние избрахме да не даваме да бъдем управлявани и манипулирани, а сами да ковем съдбата си. А дали ще бъде така - само времето ще покаже.
Ние днес с вас, скъпи колеги, доказваме на себе си и на околните, че за България има бъдеще. Че тук живеят амбициозни, целеустремени, дръзновени и силни личности, които избират труда и просветата пред лесния път на духовната нищета и морален разпад. Ние избрахме, а изборът, мили приятели, има силата да променя историята.
Скъпи преподаватели, “в любовта и в образованието всички средства са добри” - казал го е канадският писател Алън Брадли, и аз ви благодаря за вашата доброта. Благодаря ви, че сте избрали да давате и сте посветили своя път в името на любовта - да, любовта, защото само ако истински обичаш това, което правиш, само тогава, можеш да постигнеш тази магия - да предадеш своите познания и да се поучиш от своите ученици. Казват, че учениците надминават учителите си, сигурна съм, че ако в тези думи има капка истина, то вие ще бъдете още по-осмислени и реализирани. А ние - по-добри. И да, имаме какво да учим още. Има още непрочетени страници, ненаучени уроци, ненаправени грешки. Не е ли вълнуващо? Не усещате ли кръвта да пулсира във вените ви, всеки път, щом животът отваря торбата с изненадите? Днес с вас се гмуркаме дълбоко в тази торба, готови да открием нови пътища. Защото стара латинска сентенция гласи, че там където няма път, ще го направим. Нека направим път, нека пишем история, нека бъдем хора! Нека не спираме да вървим напред, защото - както е казал Айнщайн - ”Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие”.
Честито и успех!