Габровска премиера на издадената наскоро стихосбирка „Излекувай се със смях“ от Дим К. Дим се състоя в рамките на традиционните за Дома на хумора „весели четвъртъци“. Автор на изданието е основателят, дългогодишен ректор и президент на ВУАРР проф. Димитър Димитров. В нея са събрани над 100 стихотворения, епиграми и пародии, групирани тематично в три раздела: „Страсти човешки“, „Политически калейдоскоп“ и „Пародии и закачки“.

Зала 5 на Дома събра любителите на смеха и доброто настроение, които се потопиха в света на човешките слабости и страсти, на злободневните проблеми в политическия калейдоскоп на съвремието, представени  през погледа на твореца –  с широка усмивка, намигване и доза самоирония.

В залата бе подредена мобилна експозиция от карикатурите, включени в изданието, дело на художничката от Беларус Марина Горелова. Макар създадени самостоятелно, а не като илюстрация на стиховете, те хармонират тематично и придават живот на цялостния замисъл. Талантливата карикатуристка е автор и на оформлението на корицата на книгата.



В обръщението си към публиката, което бе прочетено от докторанта по финанси във ВУАРР Весела Ангелова, президентът на висшето училище доц. д-р Светла Димитрова призова: „Да се излекуваме със смях, скъпи приятели!“  Тя благодари за проявения интерес към стихосбирката и нейния автор и пожела на всички, разгръщайки книгата,  да се отърсят поне за малко от проблемите и тревогите на ежедневието, какъвто е и заветът на твореца.

Споменът за проф. Димитър Димитров оживя чрез прочетените от него стихове по време на поетични матинета, събрани в кратко видео.

За хумориста Дим К. Дим и хумора му, „който не отлита като дим“ говори авторът на предговора към книгата Михаил Вешим – главен редактор на вестник „Стършел“.



„Живеем в болно време (и не само пандемично), за което май наистина най-доброто лекарство е смехът“. Той разказа и спомени от срещите си с проф. Димитров, който беше дългогодишен сътрудник на изданието – за непринудената атмосфера, импровизациите на момента и лекотата на общуване на професора с всички: „Макар и с много академични титли, той правеше изключение от академичните хора, защото не се взимаше на сериозно. Като че за всеки имаше готова шега, афоризъм или римуван весел стих. Шеговито се отнасяше и със студентите си, и с преподавателите – човек, открит към другите, а не затворен в черупката на академизма“, каза Михаил Вешим.