Професоре, поклон!

Днес трябваше да празнуваме 70-ия юбилей на създателя и двигател на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите проф. Димитър Димитров. Пак ще отпием глътка вино, но в негова памет. Споменът е толкова жив! Професорът продължава да е край нас посредством емоционалните интервюта, обръщения, творчески срещи, които пазим в архивите на Академичния медиен комплекс и на ВУАРР и често си припомняме.

Днес той няма да ни плени с мъдростите и заразителния си смях, но пък можем да препрочитаме откъси от книгите, които написа и остави за поколенията.



 Из „Съвети за мъж на средна възраст от Южна България“

„Завистта, страхът, омразата, ревността са онези горчиви плевели, които наследяваме от природата си на човеци. Необходима е духовна сила и мъдрост, за да се постигне онази титанична мощ, която да победи силите на злото...Най-честият ни страх е страхът от грешка. Грешките са най-ефективните учители...Е, разбира се, не бива да забравяме, че само глупакът ги повтаря. Умният се учи от тях, а мъдрият – от грешките на другите“.

„Как се придобива мотивация, ако я нямаме по рождение? Чрез действието. Когато посадиш роза, праскова, орех, лоза...за теб плодовете им са най-вкусните...ти ги обикваш, както ще каже Лисицата от „Малкият принц“ на Екзюпери. За да живееш по-добре, трябва да се образоваш“.

„Когато вършиш работа – отдай й се на сто процента. Когато се веселиш – също. В любовта – също. Сто процента отдаване – това е пътят. Другото е полу...Полууспехите водят до неуспех...Не работи наполовина и се радвай на това, което вършиш! Тогава ще бъдеш истински удовлетворен“.

„Днешните деца са други. Те са съавтори на компютъра, с тръпка към новаторството, прагматиката, риска. Остава да им внушите, да ги убедите в най-трудното, че от значение е само следващата мечта. Успеете ли, оттук нататък мотивираният студент ще търси учебници, ще следи научни издания, ще преравя библиотеките – виртуални и реални, ще изучава добрите практики, ще намира нужното елегантно решение, което работи на всяко ниво“.

„Да възродим българското село, за да съхраним България. Духът е най-жив в живата традиция, а не в спомена за нея. Отсечеш ли корена, дървото изсъхва. Служи за подпалки на чуждия огън“.

„...Може би изпитанията, на които ме подлагаше животът, е трябвало да ме направят по-силен, да ме формират като мениджър. Никога не съм си губил времето, никога не съм гледал повърхностно на това, което върша. Нужно е себеотдаване. Но не е достатъчно. Шансът спохожда подготвените за него“.

  Из  „До вас ще бъда“

„...Не съм оптимист, че в скоро време ще стигнем до разбирането, че не различията трябва да се изучават, а наследството, което хората са способни да споделят през границите. Другостта е вътрешно състояние. То не зависи от режим, от някакви външни условия. То се състои в способността да чуем другия, в умението да диалогизираме с него и в способността ни да сложим граница на собствената си свобода“.

„Вярвам, че един ден човекът няма да е като Сарданапал, който заповядал на гроба му да пише: „Имам толкова, колкото изядох и изпих“. Рано или късно ще стигне Архимед, който преди смъртта си казал на своя убиец: „Убий ме, но запази чертежите ми“...

„Убеден съм, че лидерството е вродено, но и се учи. То е нещо като занаят. Великите лидери са усвоили две умения – да управляват настоящето и в същото в същото време да създават бъдещето. Неслучайно казват, че далновиден е онзи лидер, който знае как да не изпуска върха от погледа си, докато се изкачва по пътеката към него“.