Предизвикателствата пред биологичното земеделие в условията на пандемия обсъждаха учени, експерти и производители на Международна научно-практическа конференция, организирана от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Тя се проведе днес в зала „България“ на Международен панаир-Пловдив в рамките на селскостопанската изложба „АГРА“.
 
Началото на конференцията постави евродепутатът Атидже Алиева-Вели – член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент. Тя отправи своето обръщение към участниците във форума онлайн от сградата на ЕП.
 
„Вярвам, че заедно можем да адаптираме европейските политики на национално ниво и да разгърнем потенциала на сектора. Новата ОСП представя нови мерки за развитие на биопроизводството. Основните стратегии от Зеления пакт, от стратегията „От фермата до трепезата“ също са с фокус върху биоземеделието. Една от целите на тази стратегия е увеличаване дела на биологично обработваната земя до 25% до 2030 година на общо европейско ниво. Недоброто финансиране на биопроизводителите в България, административната тежест и сложните сертификационни процедури, трудната реализация на продукцията са само част от проблемите“, обърна се евродепутатът към участниците в конференцията.
 
В пленарния си доклад „Биологичното земеделие и пандемията – предизвикателства и решения“ доц. д-р Ангел Саров очерта тенденциите на национално и европейско ниво. България заема 47 място в света и 23 място в Европа по площ обработваема земя с биопродукция. Държавите с най-висок брой регистрирани биопроизводители са Италия, Испания, Германия.
 
Експерти от Министерството на земеделието посочиха, че най-голямото предизвикателство пред тях по време на пандемията е било да не се компрометира своевременното извършване на разследвания на предполагаеми или констатирани нарушения, свързани с правилата за биологично производство. Много от тях са били направени от разстояние.
 
„Внедряване на методи за мониторинг и контрол на неприятелите в земеделието“ бе темата на гл.а. Теодора Илиева от ВУАРР и Цветанка Димчева от ИЗК „Марица“. Основните цели са разработване и тестване на методи за нехимична борба с неприятелите по земеделските култури, редуциране на употребата на пестициди и остатъчни вещества в продукцията, опазване на водите от замърсяване, минимизиране на риска от отравяне на пчелните семейства и подобряване методите на контрол.
 
С производството на биохрани в Турция под знака на пандемията запозна аудиторията Назан Арифоглу от Университета „18 март“ в Чанаккале. Едва през 20024 г. южната ни съседка въвежда закон за биологично земеделие, а през 2010 г. е разписана наредба. 90 на сто от биопродукцията в Турция е предназначена за износ – плодове, зеленчуци, ядки, зърнени изделия, маслини и маслиново масло, черен чай.
 
„По време на пандемията потребителите започнаха да търсят по-чиста храна. Увеличава се търсенето на биопродукти местно производство, появиха се фермерски пазари и специализирани биомагазини. Процедурите по сертифициране обаче са трудоемки, дълги и скъпи. Затова фермите започнаха да се обединяват в земеделски кооперативи, особено производители на лешници, кайсии, маслини, чай“, поясни Назан Арифоглу.
 
Втората част от конференцията премина като кръгла маса, на която модераторът Андеан Лазаров представи идеята за т.нар. живи лаборатории по проекта за Европейски университетски алианс „ИНВЕСТ“. ВУАРР е част от консорциума, в който влизат Словашкият аграрен университет в Нитра, Университетът на Тесалия, Гърция, Университетът по приложни науки Карелия, Финландия и Университетът по приложни науки Ван Хол Ларенщайн, Нидерландия.
 
С конкретни предложения за решаването на практически проблеми излезе ИЗК „Марица“. Институтът предоставя възможност за експерименти в реална работна среда и разработка на иновативни решения в своите производствени бази и лаборатории.
 
Изпълнителният директор на Агенцията за регионално развитие с Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия Велизар Петров лансира идеята за унаследяването на бизнеси.
 
Възможности за партньорство и експерименти в живите лаборатории предложиха също Институтът по овощарство и Институтът по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово.