„Съвременни тенденции и проблеми на земеделието в България или защо българското село е бедно“. По тази тема изразиха становища учени от ВУАРР и експерти от партньорски организации на кръгла маса, организирана от Института за регионални изследвания (ИРИС) към висшето училище и Сдружение с нестопанска цел „Пловдивски правен комитет“.

В приветствието си към участниците ректорът проф. д-р Марияна Иванова заяви, че темата е изключително актуална, предвид пандемията и войната в Украйна.

„Проблемите на българското село са били фокус на изследване на редица учени от ВУАРР през годините. Неслучайно една от основните цели на нашето висше училище е да осигури образование за младите хора и за производителите и в най-отдалечените региони на страната“, поясни проф. Иванова.

Директорът на ИРИС доц. д-р Александър Давчев обобщи ситуацията в земеделието като форсмажорна, тъй като не е ясно дали държави, които традиционно се занимават със земеделие, ще успеят да засеят и ожънат.

„Нито земеделието, нито животновъдството са поточна линия, за да дръпнеш шалтера, докато ситуацията се стабилизира. Държавата трябва да предприеме превантивни мерки и да намери диалог с фермерите, защото след година-две щетата ще бъде непоправимо жестока. На щандовете няма да има родно производство, а само внос. Все още време за превенция има“, коментира доц. Давчев.

Според адвокат Стефан Харизанов – председател на „Пловдивски правен комитет“, основните препъникамъни са пълната липса на толерантност от страна на контролиращите органи, административната тежест и ниските изкупни цени, на които нашите производители са принудени да продават. И даде пример, че тази година площите, които ще бъдат засадени с пипер, са 10 пъти по-малко.

Участниците в дискусията бяха категорични, че българското село започва да се съживява, тъй като по време на пандемията много млади хора избират да заменят големия град с малките населени места, които обаче трябва да имат съвременен облик.

Учените и експертите продължават да анализират проблеми в сектора, като приканват земеделски производители да споделят мнение в социалните мрежи на висшето училище. Те ще бъдат обобщени в декларация и внесени в комисията по земеделието и храните в НС.